Вървя по път от черни рози и тръните се забиват в стъпалата ми. Не намирам изход, няма и надежда.. А търсех просто всичко и исках невъзможното да стане част от мен. Желаех ти да бъдеш с мен и аз да бъда с теб. Не, не вечно. Кого залъгвам? Да. Да! Вечно. Исках поне да зная, че си с мен. Сега не зная нито какво искам, нито накъде вървя. Препъвам се във всяко камъче и летя сред звездите. Сама като луната, скрита в червена мъгла. Мъгла от рози, мъгла от сълзи и дълбоко скрита болка ...
Пила съм, да. Била съм в компанията на други, да. Нямам какво да крия. Не съм сгрешила, не съм лепнала на любовта лошо име, както излиза. Ние го направихме. Заедно. Хвърляхме кал по нещо красиво.. Заедно го направихме. Създадохме нещо, което дори не можем да унищожим. Не тук, не сега. Казах ти, че ти давам последен шанс и отчаяно се молех да се върнеш, макар да тръгвах аз. Искам да съм с теб, не е лъжа за никой. Вчера танцувах с друг. Черна коса. Висок колкото мен. Евтин одеколон. Кафяви очи. Не. Не е за мен. Говореше непрестанно, а аз исках само да се измъкна. Опитах се да затворя очи и да си представя, че си ти. Зелени очи. Безкрайно висок. И онзи опият, който поднасяше на сетивата ми .. Изтръпвам само като го усетя във въздуха. Оглеждам се, но няма мъже покрай мен ... Просто спомена ... Сякаш си тук, с мен. Затварям очи и се сещам .. Всичко. Не проблясва сълза в ъгълчето на окото ми. Не. Проблясва само една блажена усмивка, породено от един безкрайно красив филм, който не свършва в представите ми.
Накрая му казах:
- Няма нужда.
Погледна ме отгоре до долу, хвана и двете ми ръце и попита:
- Няма ли?
Дори не се поколебах. За миг дори.
- Не.
Пусна ръцете ми и отиде на другата маса.
Не ми натежа. Усетих само едно унищожително желание ти да беше с мен. Поне за миг. Да беше както преди..
Тинувиел .
