Криеница. Като котка и мишка.
Изморих се. Изморих се от игри, изморих се от лъжливи думи, изморих се да се боря. Това е. Аз съм в твоите ръце. Прави каквото искаш. Аз се отказвам. Не мога повече да играя, не мога да се боря. Победи ме, щастлив ли си сега?
Опитвах се да ти покажа моята гледна точка, опитвах се да те накарам да погледнеш за малко света под друг ъгъл. Ти не пожела. Не мога да те карам на сила. Не мисля и да го правя. Не мога повече да се боря с някой, който не иска помощ. Казва, че това е всичко, което желае, казва, че иска да е щастлив, но без да осъзнава, прави точно обратното на това, което казва. Възпира се да бъде щастлив, възпира се да остави чувствата си да буйстват..
Да, знам какво ще стане ако се изпуснеш от контрол. Да, знам какво би направил. Знам какво ти мислиш, че би сторил, но аз знам какъв си. Познавам те. Познавам всичките ти лица, всичките ти маски. Не, не вярвам, че би направил всичко това. Защото не си такъв човек. Защото си добър приятел и една "нежна душа". И все пак, дори да го направиш, аз ще съм там, за да те подкрепя или възпра...
"Всяко действие си има равносилно на него противодействие."
Пфф да бе.. Е, аз се опитах да ти покажа хубавата част на живота, опитах се да ти покажа красотата на света. Само че се уморих да се боря. Знаех, че ще е трудно, почти невъзможно. И въпреки това опитах. Е, уморих се. Загубих битката. Развявам белите гащи на Пишо (които са леко ползвани) и си отивам. Е какво ще бъде противодействието? Убий ме ако искаш. Затвори ме в самата мен. Не ме интересува. Аз и без това няма да се противя. И без това вече съм нищо...
