Friends? Not now.

Това, което наистина исках да кажа с тази усмивка е "Майната ти".

Никога не съм мислела, че да ви бъде гадно ще ми носи такова огромно удоволствие. Никога не съм си представяла това. Никога не съм мислела, че ще ти го кажа. Не и на теб. Само че вече започна да ми омръзва. Няма да ти го кажа в лицето. Просто защото много ти дължа.

А колко пъти съм прегръщала болката. А колко пъти съм крила сълзите. Сълзите, които ти дори не видя. Само заради щастието в очите ти. От днес ти обръщам гръб. Не, ще ти се издължа, не се тревожи, няма да останеш с пръст в уста. Само че от днес си забранявам да те съжалявам. От днес си забранявам да се натъжавам заради теб. Вече няма да е същото. Всичко се промени.

Няма да изляза да копая гроба с теб. Ако паднеш и ти, ще съм ти много благодарна. Не и останалия свят. Само аз ли виждам как ловко се извърташ и с кеф забиваш ножове в гърба ми? Само аз ли виждам кръвта, останала по пода? От рани, нанесени от теб.

Не те мразя. Не зная какво чувствам. Зная само че ми омръзна да се боря с теб. Отказвам се. Но не казвам "Сбогом". Само прошепвам, ридаейки:
- Спри, остави ме сама.

Тинувиел.

Вратите

Не си мъртъв. Просто чезнеш.
Не си студен, просто се затваряш. Затваряш се в себе си, но усещаш нещастието и мизерията на света. Затваряш грешните врати. Отвори ги за тези, които те ценят най-много. Нямаш си и на представа колко много ще спечелиш по този начин. Не си сам. Не си отритнат. Целиш се високо. И успяваш по един или друг начин. Само че успеха ли е всичко? Не забравяш ли нещо?

Познавам те неотдавна, но не и от скоро. Достатъчни ми бяха два дена, за да видя какъв си отвътре. Какво криеш и какво показваш на всеки. Аз съм един от онези, на които им стискаше да проникнат отвътре. Влязохме ти под кожата и няма да излезем. Не и докато си жив. А ти не си мъртъв. Не си студен. Просто ти харесва да си такъв. Но знам, че там някъде в теб живее малка частица от онова радостно човече, което познавам бегло. Помня твоята "розова" страна. Недей да я криеш, не е срамна, не е грозна. Точно обратното.

Дори и да не го осъзнаеш сега, след време ще схванеш. Ще видиш истината. И ще се изпълниш със съжаление. Не трябва така. Не прави грешката от сега. Отвори се. Отвори се за мен, за всичките си приятели, за любовта.. И забрави останалото. Тръшни вратата на нещастието. Тръшни вратата на всички шитни в живота ти. Ако се държиш за нас, ние ще те измъкнем от калта. По един или друг начин. Само отвори нашата врата.

 "А колкото до "разбития живот", според мен разбит живот е само онзи, чието развитие е спряно."

~ ~ Оскар Уайлд

Тинувиел.

Как ще издържа?

Студенина. Лъхаше от теб. Целуваше ме сякаш ти беше задължение. Държеше ръката ми сякаш държиш телефона си.
Знам, че издребнявам. Знам, че драматизирам. Знам, че всеки си има такива моменти.
Само че мислех, че повече няма да видя локвичка от сълзите си. Не мислех, че може да боли така. Не мислех, че така ще прекараме последната си вечер заедно. Не мислех, че пак ще умирам сама в тъмнината. Не мислех, че отново ще треперя в нечии ръце. Не от студ, а от страх, породен от разчупването на сърцето ми. Страх ме е, че може да стане. Страх ме е, че мога да те изгубя. Днес си тук, утре те няма.. Не зная какво ще стане утре. Не зная и как ще издържа. Без теб. Без очите ти, казващи "Обичам те" само с един погле. Без ръцете ти, шаващи по тялото ми. Без сърцето ми, горящо в пламъци заради теб. Останах празна. Вътре няма нищо. Само хиляди разбъркани парченца мен. А ти винаги си бил единственият, който ги подрежда и ставам цяла. Винаги беше ти. Моят спасител. Моят ангел-пазител.

А сега те няма...
Сега съм само аз. Срещу света. Зная, че дори и да падна, ти ще си там, за да ме хванеш. Но дали ще успееш да стигнеш навреме? Дали няма да успееш да хванеш нещо вече мъртво? Защото аз умирам. Бавно и мъчително. Без теб. Сама.

Сключвам пръсти и си спомням как доскоро това правеше твоята ръка. Поглеждам очите си в огледалото и си спомням как доскоро там имаше пламъчета от любов. За теб.  Изморявам се, губя смисъла на живота. На крачка от смъртта... Осъзнавам, че смисълът винаги си ти. Макар и заобиколена от нерадости, забулена в мрак и изгубена в тъгата си, винаги смисълът си ти. Заради теб още дишам. Заради теб още търпя. Просто защото не мога да ти го причиня. Нито на теб, нито на мен.

И все пак.. Месец и една седмица.

Как ще издържа?

Тинувиел   .