Наранена

Когато откриеш любовта...

Онази, голямата любов,

най-лесно е да се откажеш.

Да я забравиш обаче ти не стига

цял живот дори.

Замисли се, мили мой, кажи ми,

забрави ли ме вече?

Макар и веч да ми е

все едно, искам аз да знам
лъгал ли си ме за всичко ти?
Защо сега любовта ти тъй прекрасна
през онези страшни дни
ми се струва кат лъжа ужасна,

целяща да ме нарани?

Аз помня всяка дума, всеки стон

и лъжите милион.

Аз помня всичко, но не,

не плача. Сама не знам защо.

Къде изчезна светлината

за менe вече тъй непозната?
Тя при тебе си остана,

забравих аз да си я взема..

И сега в душа ми няма плам

и рухвам аз, отново наранена.