Уж отминала отчаяност

Седя в тъмното и си мисля как искам всичко да е различно и за това променям себе си. Но защо нищо друго не се изменя? Само аз. Нали това беше сделката? Що за корумпирана вселена? Къде отиде съдията, защитника и така нататък? Ден след ден. Ден след ден. Ден след ден се моля нещо да се случи. "Чакай и се надявай." Е, Едмон Дантес, други идеи? Тази очевидно не върши работа.

Стоя с наведена глава и се чудя. Не знам за какво, просто се чудя. Най-напред се чудя как една отдавна забравена рана  може да пусне гной? Как един образ от филм може да прободе нож в сърцето ти толкова надълбоко, че да разлепи всичко? Кръв. Всичко е в кръв. И не, не е защото не беше добре закърпено, просто не очакваше такива атаки. Подло е.

Плача. Да. Аз. Плача. Доста време не се беше случвало. Но ето... Ето, че се случи. Защо, защо да не се случи? А защо да се случи?

....

Зная, че ти не съжаляваш. Зная, че и аз не съжалявам. Зная, че не заслужаваме да започнем отначало. Не ни е нужно. Няма и да е полезно. Но защо го желая? Защо така отчаяно те искам? Защо искам хубав край след като зная, че дори да го получа, някой от нас ще остави другия и този път раната ще се разкърви почти зараснала. И накрая Прас! До тука беше....

За жалост спомените не са нещо, за което да завържеш камък и да пуснеш в реката. Не можеш просто да им обърнеш гръб. Опитах. Повярвайте, опитах всичко. Но миналото е нещо живо, което хване ли те, няма пускане. Като смъртта, цигарите и пиенето. И едва ли е случайно, че го сравнявам с най-ужасните пороци.

Защо няма някаква отвара? Или още по-добре - някакъв маратон, който при завършване, всичко да си отишло? Ако някой знае някакво лекарство освен пистолета, да ме потърси. Или просто да драсне коментар. Ще му бъда адски благодарна.

Отчаяна  .

Алкохолни желания

Представям си, че паля цигара. Може би така ми е по-лесно да ги спра, а може би просто така съм устроена, че да се успокоявам по този начин. Не знам, не ме и интересува. Зная само че ми дойде малко в повече. Да гледам как Снежанка среща Принц Чар, а аз да седя с мечтаната цигара и чаша водка пред компютъра. Не ми харесва тази приказка, дайте друга, ехо, сценариста?

И да гледам как по улицата всеки е прегърнал някой и е някъде, а не просто там. Не ми харесва, че се опитвам да променям, а промяната, изглежда не чака специална покана, ами се прави на важна и идва когато е в настроение. Но аз я искам сега, сега, сега!
Ужасно ми е тежко да живея все така. Да се събуждам всяка сутрин и да виждам все едни и същи хора. Да правя едни и същи пищови, които да крия по едни и същи невъзможни места. А може би си е така. "Но ние сме ужасно млади" и не трябва да живеем живот на празнота. "Празно няма" гласи надписа на сергията с плюшени играчки. Ама ето - аз със своя късмет намерих всички празни връвчици. И какво да ги правя сега? Нямам избор освен да ги изгоря. Не, не с моята мечта-цигара, която не загасва никога, а с истинската ми запалка-немечта.

И не искам просто щастие, искам съвършенство. Омръзна ми от идеални двойки, а при мен нищожни малки игри. Те са нищо! А аз искам нещо. Къде да го намеря? Търсех го в разхвърляната стая, под кутията с бижута стари и под бюро, мивка и тезгях. Но него го няма, няма, няма!

Ужасно желая малко страсти, малко лъжи и много глупост, заедно с първа капка алкохол. Но аз просто сънувам своите мечти от уиски, а на сутринта събуждам се...

Уморена от търсене.

Тинувиел  .

Студени завивки в тъмна стая

И в края на вечерта, също като след някой голям купон, се поглеждаш в огледалото и виждаш това, което си. Размазан грим, счупен ток и къдрава коса, чиято роля по принцип е да седи изправена като слама. В края на вечерта, след като останем сами, осъзнаваме, че... леглото е празно. И въпреки всички усилия, въпреки страхотния външен вид, ние сме самотни. Не защото няма кой да легне до нас, нито защото положението ни допада. Просто когато шоуто свърши клоунът изтрива усмивката и се среща лице в лице с истината.

В леглото до нас го няма човекът, който искаме да запълни това място...

Тинувиел  .

24 неща за промяната

Промяната е част от живота на всеки човек. Ние се променяме постоянно. Например моето "Аз" от преди 5 години вече го няма. Моето аз отпреди месец също. Както и вчерашното ми "Аз". Всъщност дори моето "Аз" от преди пет минути вече го няма. Сега мисля различно. Сега "съм", а не "бях". Не знам дали това ще доведе до нещо добро или към нещо лошо, но знам със сигурност, че ще доведе до нещо различно. А точно това желая аз. Промяна.

Един ден седнах и си записах всички онези неща, които не харесвам в себе си. Оказа се, че последното число на листа беше 24. Аз имах 24 неща у себе си, които не харесвах. Които направо ненавиждах.
Знаете ли какво.. Всички ние се стремим към щастие. А как бихме могли да сме щастливи щом имаме 24 причини да не се харесваме? Проблемът е в съдбата, живота и света или може би в самите нас? Някои хора остават завинаги остават с мечтаното си "Аз" и търсят човек, който да ги вижда така. Такива каквито искат да бъдат, а не такива каквито са. Но помислете колко лесно би било за този приятел, гадже, а може би роднина, да свали розовите очила и на двама ви и да нанесе удар с нещо по-тежко от чук. Една дума, крещяща истината е много по-остра от хиляди злонамерени лъжи.
Ето как комплиментът "хубава си днес" или "ей, секси" работят против нас. Защото пътят към щастието е адски трънлив, особено ако някой сее габърчета по него.
За това ти стани от компютъра, излез навън и направи нещо, което никога не си правил. И се надявай наистина да ти се случи нещо неочаквано.

А колкото до мен - аз се промених. Почти съм такава, каквато си мислех, че съм през чуждите очи. И честно да ви кажа... Щастлива съм. Сега.

Тинувиел  .

Играта на един психопат ..

Искам... Колко много искам да си поиграя с някой... Ей така, просто заради шибаната скука. Искам да си поиграя с нечии чувства, да разбия сърцето му и да накарам мечтите му да станат на прах. Защото ще се чувства ненужен, непочтен, недостоен... Искам да си поиграя с някой... ей така, за да се забавлявам. Няма да е трудно. И много ще ми хареса.

Господи, какви дяволски мисли!
И какво? Сякаш не съм демон отвътре.

Иска ми се да мачкам, да бъда груба, да не ми пука. Не, че не мога. Просто няма на кого да го приложа. А така ми се иска да има. Така ми се иска да имам някого за една нощ и той наивно да мисли, че ме има. Но как нещо, което го няма по принцип би могло да бъде изобщо нечие? Аз съм своя свят. Аз го управлявам. И искам да имам сила върху някой друг. И да си поиграя. Мм да... Като проститутка, която не иска чувства. Като кариеристка, която няма време. Като кралица, която може да си позволи всичко. Като демон, който просто желае душата ти. Нищо повече. Ще го направя само за удоволствие.

Не ми трябва никой в самотните нощи или в сутрините, когато се събуждам сама. Тъжните дни вече отминаха, както и сезонът Самота. Не искам нищо истинско - писна ми от реални неща. Не искам нищо дълбоко, харесва ми на повърхността. Искам да не мога да си поема въздух. Искам да драпам с нокти по нечия кожа и някой да вика от болка, но това да не бъда аз.

Пада капка кръв на пода. Не, това не е моята. Усмихвам се в мрака. Лек метален вкус. Вече се смея като дете. Погалвам бедрото ти и близвам с език устната си. Почти се обвинявам за садизма си. Но... ти сам дойде при мен. Мама и тате не са ли те учили да не говориш с непознати? Ето на, били са прави. Ще ти струва скъпо, че не си слушал. Поне от сега нататък ще го правиш, нали? Засмивам се отново. Сякаш ще ти доставя тази възможност. Отивам до масата и взимам дългия нож. Започвам да го остря и наблюдавам страха в очите ти. Да, подготвям го за теб. Ще боли, ако това се питаш. Омръзна ми вече от теб. Не ми е забавно. С един замах и вече само един дъх се чува в стаята. Беше ми забавно. Въздъхвам и започвам да копая. Е, май аз спечелих играта, а?

Време е да мина на следващото ниво, извини ме, аз тръгвам сега.

Scarlet .