Нямам нужда да държа нечия ръка. Ничия липса не ме обзема нощем щом загася осветлението. Слушам приятелите си и съм благодарна за всяка лудост, за всяка дълга или къса връзка, за всеки човек, който някога е бил в живота ми. Благодарна съм за всеки откраднат момент, за всяка усмивка, за всяка ласка. Благодарна съм даже и за счупеният ми преден зъб по време на една целувка. Някоя част от личността ми наистина ви е обичала. Някога сте ме правили щастлива, вероятно и аз вас.
Сега обаче съм най-щастлива, че съм сама. Че не се отчитам на никого. Че моето време е постоянно. Мога да флиртувам с всеки, да се целувам, да ги омайвам и после с чиста съвест просто да се прибера сама вкъщи. Без драма, без обяснения, без да искам да изкрещя "ИСКАМ СИ СВОБОДАТА". Ничия не съм и това никога е ме е радвало повече. Ако щете ме търсете, ако щете недейте. Мога и без вас. По-добре съм без вас, по-малко умирам всеки ден, отколкото когато и да е през живота ми.
Влюбена съм в трима мъже. Едновременно. Отново. И естествено, най-много харесвам най- опасния. Този, с когото рискът е най-голям. Вълнува ме всяка секунда с него. Започвам да се смея на втората минута от всеки 4-часов разговор. Пасваме си както никоя никога няма да му пасне. И нищо не иска от мен. Нищо повече от необвързаност. Аз съм бедствие сама за себе си, за какво са ми другите?
