Днес беше просто поредния скучен ден..
Замислих се колко скучно всъщност е да си психолог. Просто защото знаеш всичко, което можеш да разбереш за света, себе си и другите. И цялата мистика, загадъчност и всичко интересно се разбулва. Тогава? Тогава просто няма какво повече да научаваш и започваш да живееш нерадостно, механично.. Като робот, пуснат в света на чувствата. Глупаво е. Доста повече ме привлича сама да узная всичко това. Да наблюдаваш другите, да опознаваш себе си, да виждаш съдбовни грешки, да даваш съвети.. Звучи доста по-привлекателно, нали?
Едно момиче изважда чадър в дъжда и си говори с привлекателното момче да нея. Не сваля усмивката от лицето си. Очите й светят като звезди в тъмна нощ. Вижда се. Отдалече. Тя премята леко коса и вперва очи в неговите. Тя го харесва. Влюбена е. А той? Той се държи на разтояние, сякаш бяга от нея. Той не изпитва същото, но не иска да я нарани. Тялото му е обърнато в другата посока, сякаш гледа дали автобуса идва. Станах свидетел на тази картина за две кратки сеунди. Но въпреки това разбрах какво се крие в душата им. Лесно е. Само се вгледайте и ще забележите. Ще разберете дори повече отколкото някога сте искали да знаете.
