Първият учебен ден. Сравнение? Портите адови се отварят широко и ме приемат в пламъците си. Да, май бих била най-точна, оприличавайки го на това. Не, не. Съвсем не е заради предметите, учителите, ученето или каквото и да било друго. Не, съвсем не. Описвам го така, защото точно пет минути на двора на училището и аз вече съм изнервена до краен предел. Защо? Защото аз винаги преценявам хората. Правя го от пръв поглед. И никога не греша, повярвайте ми. Само че по-голямата част от съучениците ми съм определила под името "непоправими дебили" по едни доста забавни причини. Да, мисля, че наречени така им отива. Защото са такива. Не им пука за никого и нищо, освен за самите тях. Доста егоистично. Единствената им цел в живота е да си изкарат яко, за сметка на другите. Алооо??? Това е тъпо. Като станах осми клас и първия ден направо не можех да повярвам каква късметлийка съм, че съм в такъв готин клас. BULL SHIT!! Аз съм най-прецаканото същество на света. Интриги, клюкари, кифли, шегаджии, идиоти, курви, дебили и май това са всичките групички. А и двама-тримата свестни пичове. Ааа да не забравяме и групата "Ани". Тя се състои от точно един човек, който е толкова ненормално уникален, че заслужава да бъде отделен от останалите.
Е, какво мога да кажа? Освен.. Честита да ти е новата учебна година! (Боже, говоря за себе си в трето лице.. )
