"Всеки е някой и винаги ще бъде."
- От поздрав по радиото
Аз не съм виновна за празните си очи. Аз също искам да са пълни с любов и светлина. Аз също искам да живея, а не да се влача като призрак без сянка.
Чувствам се като онези героини от романтичните филми. Филмът свършва там, където започва перфектността. И всички се надяваме да бъдат вечно заедно и нищо да не ги дели. Но кой знае каква е историята? Аз съм от онези послесловни героини. Онези, които са имали всичко. Защото не е здравословно да получиш цялото си щастие наведнъж. Хубаво е да го взимаш бавно, бавно - на лъжички. А не така.
Разхождам се из празната кръгла земя и търся парченцата от сърцето си, разпръснати навсякъде. Защото без светлината си не мога да живея. А часовникът тиктака. Времето ми свършва и задачата ми скоро приключва. Как да сторя немислимото? Върнете ми крилата и ще го сторя! Върнете ми душата и ще успея!
Но не... Светът взима. А след това дава. Но и него си взима...
Somebody.
