Когато погледна назад .. виждам какво съм загубила. Изпуснах. Изпуснах много. Но не съжалявам. За нищо. Не съжалявам по една единствена причина: Всичко, което съм изгубила ме е отвело до теб.
Всички грешки, които допуснах... Платих си ги сама. Не живея чужд живот, това не е баналната история. Помня всичко. Всеки миг, всяка дума .. Най-малките подробности. Едно незабравимо лято. Едно лято, което ми донесе и болка, и щастие. Но най-вече: донесе ми безкрайно много любов.
Когато погледна назад .. виждам всички хора, които съм отблъснала, а не е трябвало. Колко много от тях съм можела да даря с щастие. „Щастието е единственото нещо, което можем да раздаваме дори когато не го притежаваме.” Когато говоря така .. в главата ми изниква въпроса: Съжаляваш ли? Замислям се за по-малко от миг и си казвам: „Не. Аз направих своя избор. Другите нямат значение.”
Зная колко егоистично звучи. Повярвайте ми, наистина е егоистично. Но.. аз съм човек, който след няколко твърде сурови урока, след цялата преживяна болка, се научава да обръща внимание и на най-малките неща, да ги къта в съзнанието си и да се моли съдбата да не отнеме големите неща от живота му.
Помня всяка усмивка, която съм подарявала.. Всяка усмивка, която съм причинявала .. Няма нищо по-безценно от това. Помня всяка минута, която прекарах с теб. Помня всичко, което си ми казвал. Помня всичките пъти, когато съм изглеждала глупава, непохватна и дори неадекватна. Започвам да се смея щом се сетя, плесвам се по челото и си казвам: "По дяволите, наистина ли ..?" Иска ми се да върна времето назад, и да променя това, което не е наред, но след това осъзнавам, че без тези тъпи моменти.. нещата няма да са същите. А аз ги искам такива, каквито са. Защото макар да сме далеч .. чувствата не се променят. Можеш да промениш живота си, името си, но не и чувствата си. Те остават такива, каквито винаги са били.
И... Когато погледна назад, най-яркото нещо, което виждам е момента, в който ми казваш "Обичам те". Най-незабравимите мигове от живота ми.. винаги са били свързани с теб.
Тинувиел .
