Мисля си напоследък за промените. Промените, които самите ние понасяме или съвсем съзнателно допускаме да нахлуят в живота ни. И винаги става като със случая с времето - "ние чакаме промяната, а тя не чака нас".. Всичко може да се измени само за някакви си секунди, само заради две изречени неволно думи. И все пак във всяко действие, което извършваме, съвсем несъзнателно влагаме някакво скрито послание, таен подтекст, който могат много малко хора да прозрат. Всяка промяна си има причина и е предизвикана от нещо или някой. Неволно или съзнателно, ние допускаме околните да ни въздействат всячески и съвсем свободно. Което е погрешно,защото в крайна сметка всички сме различни и така трябва да си остане. У много хора виждаме частички от нашите качества, но това не значи, че са точно като нас и всяка тяхна постъпка ще бъде еднаква с начина, по който бихме постъпили в същата ситуация. Хубаво е да си отворен за света и да виждаш нещата и през чуждите очи. Стига накрая да не изгубиш собствения си поглед към нещата.
Такава промяна е пагубна за всеки индивид. Тя е непрепоръчителна и неприемлива, само че това, което е препоръчително не е задължително, а това, което се приема от околните е чуждо наложено мнение, което се води преобладаващо от догмите, създадени най-вече за манипулация на обществото. Да имаш армия от човеци не е лесно, защото всеки си има свое мнение, а да имаш армия от роботи с промити мозъци е далеч по-лесно. Не мислите ли, че това е черта на обществото, която би трябвало някак, макар и съвсем малко, да се промени?
Друго, което според мен доста хора не прозират е, че доброто има капка (или две) зло, а самото зло има и по малко добро. Мога да ви дам хиляди примери. И макар според мен думите да са прости и всичко да може да бъде оборено, това е едно от малкото неща, които, предполагам, всеки човек по някакъв свой си начин е прозрял в един или друг етап на живота си..
Много нагледен пример, за който се сещам в момента е една част от "Дяволът и сеньорита Прим". Един художник решил да нарисува тайната вечеря и тръгнал да търси подходящ модел за Иисус. Намерил перфектният човек - къдрав младеж, който бил истинско олицетворение на истината и чистотата. Нарисувал го и след години, когато привършвал рисунката си, осъзнал, че му трябва модел и за Юда. Намерил един пияница, който се разхождал по улиците и бил точното под въздействието на алчността и покварата. Попитал го кой е, от къде е, а той му отвърнал нещо от сорта на:
- Преди години, преди да изгубя всичко, един художник ме повика, за да му позирам като модел на Христос.
"- И в крайна сметка Доброто и Злото имат едно и също лице, всичко зависи от това кога пресичат живота на човек."
-- Паулу Коелю
И винаги има една вечна борба между Доброто и Злото всекиго. Ние сме водени от подбуди, които биха могли да бъдат възприети като и като добри, и като лоши. А може да бъдат и двете. Всичко зависи от гледната точка, към която се придържаме.
Единственото нещо, което бих могла да категоризирам като добро или лошо е промяната. Може и да е към нещо по-градивно, а може и да е тъкмо обратното. Аз искам да променя света. Просто защото сега е воден от поглешни подбуди през моята гледна точка. И това не е само по една-единствена тема, това е към всичко, което се сетите. Искам да покажа на другите и моята собствена призма, над която да се замислят и да се почувстват по-пълноценни, по-жизнени и отворени към живота. Ако това е промяна, добре - искам да ги променям. Просто защото не искам никой да се чувства нещастен и да пропилява времето си в самозъжаление. Оп! Грешка. Това беше преди. Сега дори себе си не мога да променя в това отношение...
Тинувиел .
