Кошмар

Иска ми се да не бях тази, която съм. Може би ми се ще да не съм преживявала това, което ми се случи, но въпреки това, ако ми се отдаде възможност, ще сторя всичко по абсолютно същия начин. Случвало ли ви се е да съжалявате за нещо, а всъщност да ви се ще да го изживеете отново?

Иска ми се да бях друга. Иска ми се да бъда просто един обикновен човек сред всички останали, да бъда просто един никой за никого, иска ми се да изчезна от този грозен свят, да прекратя този безцелен живот. Но не мога. Не, че не ми стиска, просто зная, че не трябва. Зная, че ако бях просто една безмозъчна тийнейджърка, щях да се държа като разгонен заек и всичко да ми е наред, и да не изживявам всичко това, и да не плача всяка вечер, проклинайки себе си. Това тая към моето "Аз", към чувствата ми и към всичко, което ще се случи, което се случва и което ще се случва с мен. Една безмерна неприазън и отвратителна погнуса. Защо ли? Защото се хвашам отново да живея във "Филма". Защото се хващам отново да мисля за "любовта", което е грешно - такава няма. Защото си спомням колко хиляди пъти съм постъпвала като пълна глупачка, казвала съм неща, от които всеки би потънал в земята от срам. Защото се мразя. Защото ми писна сърцето ми да не слуша разума. Омръзна ми да го усещам в гърдите ми. Не го искам! Аз не заслужавам да обичам, не заслужавам и да бъда обичана! Аз съм просто една глупава грешница, по някаква неразбираема причина, закриляна винаги от по-висши от нея сили.

Иска ми се да започна на чисто. Иска ми се да забравя всичко, което ми се е случвало, да оставя само нещата, които се случват, да намеря нещо, което да ме прави щастлива и да си умра сама. Само че е твърде хубаво, за да се превърне в истина.

Иска ми се да завали. И дъждът да измие цялата болка по отминалите дни, да изтрие сълзите и да мога да продължа напред. Капките да се стичат по ежедневието ми, отразявайки душата ми, но скривайки спомените от полезрението ми.

Иска ми се да забравя всички приказки, които зная, просто защото виждам колко прозрачно лъжливи са. "И заживели щастливо"... за няколко дни. След това принцът избягал със слугинята, народили си дечица, а влюбената принцеса се върнала при мащехата си, третирана като куче, вършейки цялата черна работа. Това е реалността. Такъв е и моят живот. Приказка, заплюта и захвърлена, превърната в нищо повече от един кошмар.

Tinuviel   .