"Това хапче ще ги убие. Тези от заподозрените, които го глътнат са онези, които са ни били верни."
Колко просто, нали? Само че, макар верни, те ще бъдат унищожени. Без възможност да се върнат обратно в този свят. Напълно ги разбирам. Знаете ли какво е чувството? Да си някъде, а всъщност да си никъде? Да искаш да се върнеш, но онова последно "Сбогом" така да тежи в паметта ти, че да е като огромен знак "STOP"? Всеки път когато се разколебавам, когато се изкушавам да опитам отново, да се боря... Разума ме спира и изолира сърцето ми ... Знаете ли какво е да заровиш чувствата си там, където няма да можеш да ги достигнеш колкото и да искаш? Знаете ли какво е да ти се реве, но да си казваш: "За нищо на света! Ти си силна!"?
С лице от камък крача сега. Без сърце, без свян, без посока и бряг .. Изгубена в безкрая, неспособна дори да отрони сълза..
Явно хората са прави. Всяка истина се посреща с недоверие. Изпатих си от това. Твърде много. Глътнах хапчето. Унищожена съм завинаги. Доволен ли си сега? Едва ли. И дори след това .. доверие ми нямаш никакво ..
Тинувиел .
