Къде си? Къде изчезна?
Викам те. Къде изчезна?
Когато беше тук, може и да не ти обръщах внимание. Защото съм едно глупаво магаре. Но когато знаех, че си тук, знаех, че си само на крачка от мен.. Чувствах се сигурна. Чувствах се добре. Сега... Сега ми се струва, че всичко е посивяло, струва ми се, че съм.. изоставена. Къде изчезна?
Липсваш ми.
Къде изчезна?
Където и да си, ще те последвам. Ще отида и накрай света, само да те видя. Къде изчезна?
Викам те в мрака. Отново съм сама. Защото моята светлина, моята пътеводна звезда... няма я. Къде изчезна?
Не разбираш ли? Не мога без теб! Само мисълта, че те няма, само това, че не ми отговаряш.. убиваш ме бавно. Недей. Спри. Покажи се. Къде изчезна?
Не се крий! Няма да те нараня. Моля те.. Искам да видя очите ти, искам само да разбера, че си добре. Увяхвам. Когато не си тук. Какво стана? Къде изчезна?
Обещай ми. Обещай ми, че ще те видя отново! Моля те! Не искам да живея без теб! Чувствам се така празна.. така нищожна. Такава съм. Нищожество, не съм нужна на никого. Само че аз имах нужда от теб. Къде изчезна?
Слънцето залязва. Залязвам и аз. Затварям се. Скривам се зад планината. И никой повече не ме видя. Както аз не зърнах теб.
Къде изчезна? ....
