VA

Такива книги - ето това са книгите, които си заслужава да четеш. Такива книги, които стават огромна част от живота, от мисленето ти, от теб самия. Да седиш с широко отворени очи, понякога разнообразявани с гръмък смях, пристъп на лудост или тотален шок, и денем, и нощем... Ето това е добра книга. И аз намерих перфектната книга, перфектната поредица, която просто ми взе дъха. Обзе живота ми. И когато свърши, сякаш ме остави без нищо.
Четях я и... не бях аз. Не знаех коя съм, не знаех къде съм. Бях там. Чувствах всичко това. Аз не бях себе си. Аз бях Роуз Хатауей.

Усещам, че нейната история ще живее вечно в мен, вечно ще ме съпътства. Тъжно ми е, че свърши. Имам чувството, че можех да чета за нея още много време, години дори. Чела съм много книги. Наистина много, но тази... Тази разтърси целия ми свят и той никога няма да бъде същият.
Малко са тези истории, които биха могли да имат такъв ефект. "Хари Потър". "Игрите на глада". "Скитница". А сега вече и "Академия за вампири".
Доста съм скептично настроена към вампирските истории, но тази... си заслужаваше. Заслужаваше си сълзите, безсънните нощи, караниците с хората около мен, защото съм била обсебена от тази книга. Да, обсеби ме, много точна дума. Няма и да ме пусне, вероятно цял живот. Лиса наистина ми стана най-добрата приятелка. Ейдриан ми беше като брат. Ейб - най-страхотния баща. Джейн - доста странна, но все пак прекрасна майка. Кристиян, Еди, Михайл, Сидни, дори Виктор Дашков ми станаха близки приятели. Обожавам тази история. Обожавам тази поредица. Тя ме вдъхновява, кара ме да пиша. Нещо, което мислех, че отдавна съм притъпила. Но ето, сега пиша и отново се чувствам ... правилно. Сякаш да пиша е нещото, което трябва да правя в този живот. Всичко друго би било напълно безсмислено.

Благодаря ти, Ришел Мийд. Благодаря, че ми разказа тази история. Единствено мога да се надявам, че някой ден, евентуално, ще мога да пиша като теб. Макар и да ми се струва напълно невъзможно.

Love, 

Somebody .