Това, което наистина исках да кажа с тази усмивка е "Майната ти".
Никога не съм мислела, че да ви бъде гадно ще ми носи такова огромно удоволствие. Никога не съм си представяла това. Никога не съм мислела, че ще ти го кажа. Не и на теб. Само че вече започна да ми омръзва. Няма да ти го кажа в лицето. Просто защото много ти дължа.
А колко пъти съм прегръщала болката. А колко пъти съм крила сълзите. Сълзите, които ти дори не видя. Само заради щастието в очите ти. От днес ти обръщам гръб. Не, ще ти се издължа, не се тревожи, няма да останеш с пръст в уста. Само че от днес си забранявам да те съжалявам. От днес си забранявам да се натъжавам заради теб. Вече няма да е същото. Всичко се промени.
Няма да изляза да копая гроба с теб. Ако паднеш и ти, ще съм ти много благодарна. Не и останалия свят. Само аз ли виждам как ловко се извърташ и с кеф забиваш ножове в гърба ми? Само аз ли виждам кръвта, останала по пода? От рани, нанесени от теб.
Не те мразя. Не зная какво чувствам. Зная само че ми омръзна да се боря с теб. Отказвам се. Но не казвам "Сбогом". Само прошепвам, ридаейки:
- Спри, остави ме сама.
Тинувиел.
