сряда, 22 юни 2011 г.

Моята летаргия .


Спомням си как преди години тя седеше и гледаше монитора. Линии описваха екрана в такт с мебодията. Просто зяпаше в една точка. Спомням си. Спомням си добре. Не помня какво й казах. Не помня как реагира. Помня само как я прегърнах. Силно. А тя не реагира. Както не реагирам и аз.

Моята летаргия сега.

Не. Не сега. Не си отивай. Никога. Не. Не. Не. Не..
Искам да крещя! Но нямам глас дори да шептя. Бърша бузата си и гледам странно сълзата. Откога не бях се виждала да плача.. От кога не бях вкусвала соленият им вкус... Тъжа. Но го крия. И все пак никой не го забелязва. Аз и не искам. Не искам въпросите ви. Не искам съжалението или "разбирането" ви. Не можете да го изживеете като мен.

Плача.

"Кой е умрял?"
Никой. Никой. Никой! Не. Не сега..

Не искам помощ. Не искам нищо. Искам само самота. Искам да го преживея сама. Ще изляза довечера и ще потичам. Ще тичам докато умра. Да. Точно така. Ще тичам. С всички сили. Само да избягам. Само да не чувствам повече надвисващата над мене самота.

Моята летаргия.

Притъпявам интуицията си. Грешиш! Не е така. Той ще е добре. Всичко е наред. Грешиш!
Или само ми се иска..
Няма да кажа "Сбогом". На ничии гроб няма да хвърлям четен брой цветя. Балона отлетя. А феите все така ги няма. Измамници! А обещаха.. Каза ми. Каза ми реката. Прошепна тихо тя, че мъката е неизбежна и мене винаги ще следва ме тъга. Не можела да измие болката тя. Не можела да прикрие с водите си солената ми сълза. Дори ярко червеното не можело да притъпи кръвоизлива в очите ми. Треперя. А е лято. Рисувам сърце с черен химикал. Поне да имам едно на листче, тъй като моето разбива се отново. Леко. Бавно. Незабелязано. А и без туй бе крехко..

Моята летария. Моята съдба. Моята тъга.


Mortuus   .

сряда, 15 юни 2011 г.

Пет думи


Кажи ми пет думи и аз ще ти разкажа история. Кажи ми пет думи и ще ти покажа колко много неща крият те. Не е нужно да са свързани, не е нужно да добавяш някакъв смисъл у тях. Просто кажи каквото ти хрумне и слушай.

За да разбереш нечия болка, нечия тревога, достатъчно е да погледнеш в чуждите очи. Не трябва да мърдам устните си. Ти сам разбираш. Не трябва да ти казвам. Ти знаеш. Не трябва да помръдна дори, за да осъзнаеш какво чувствам. Защото в гърдите ти властват същите чувства. Седим в тишината, разказваме истории, а никой не чува нито звук.

Truly Madly Deeply.. in Love
Затварям очи. Не е нужно. Усещам те. Макар теб да те няма. Зная какво чувстваш в момента. Зная, защото и аз го чувствам. Намирам се на хиляди километри от теб. Далече, далече... Но усещам, че мислиш за мен. Усещам, че ми пращаш любов и мъничко тъга. Отварям клепки отново и поглеждам нагоре. Дръпвам от цигарата си и се усмихвам блажено. Звездите.. Звездите светят по-ярко от всякога. Гледам ги, а те трепкат, сякаш знаят как се чувствам. Сякаш ми показват, че се радват за мен. Че най-после съм щастлива. Блещукат силно, заслепяващо дори.. Тази вечер те светят за теб. За мен. За нас. Мънички сълзи на радост се прокрадват в ъгълчетата на очите ми.
"Обичам те." - прошепвам в нощта аз. Не го казвам на себе си. На теб. Усмихвам се щастливо през сълзи и поглеждам към пръстена гравиран с "truly...madly..deeply" и добавям in love.


Goodbye Doesn't Always Mean Forever
Сядаш до мен и ме целуваш. За довиждане, нали? Знам какво опитваш се да кажеш с устни. "Извинявай. Разбери ме." Не, не мога. Не и сега. Оставям те да ме целунеш, но само толкова. Отдръпвам се, макар да няма на къде. Ядосана съм. Разсърдена може би не, но доста ядосана. Дърпам от третата под ред цигара и гледам в една проклета точка. Ако хвърлях огньове с очи, бих направила дупка в стената.Отделена от теб дърпам отново. Усещам как устната ми трепери. От яд? От тъга? Не зная... Задържах ръка, за да прикрия треперенето. 
- Чао. - казваш ти и задържаш очите си върху моите. Не те поглеждам дори. Не искам. Чакаш да ти отговоря, но не мога. Вдигам ръка за довиждане и продължавам с това, което правех - пуша като невротичка и гледам като подпалвачка. Ти си тръгваш. Чувам гласа ти отвън. Не те изпращам. Сам знаеш къде е вратата. 
И все пак.. някъде дълбоко в мен се надявам, че това "Чао" само за мен е изглеждало като завинаги.


Love is all around me
Вечерта на 25 март 2011 година. Целувам те горещо. Цяла вечер танцувам сама. А ти пиеш. Но не мога да ти устоя. Сменят песента. Целувам те. Сядам, изпивам едно питие. Гледаш ме, а аз ставам пак. Парчето свършва. Целувам те. Да знаеш само колко много те обичам! .. Започва бавна песен. Ти ми подаваш ръка и ме каниш на танц. Непохватна съм, настъпвам те. Съжалявам, съжалявам... Досега съм танцувала само с един доста по-пълничък мъж (баща ми), така че нямам добър тренинг. Замазваш непохватността ми с целувка. Не сме единствени. Любовта е навсякъде покрай мен, на дансинга. Не е ли красиво? Толкова щастие, толкова обич, събрана на едно място. Песента свършва, а ние още танцуваме. Ние още се целуваме. И така ще останем завинаги...

Don't wanna miss a thing
Започва тази песен. Стоиш си седнал и гледаш другите, които танцуват. "Майната му", може би казваш си ти и ми подаваш ръка. 
- Един танц? - казваш с меден глас. Примамващ, дяволит.. Сякаш ще ме отведеш в ада. Няма значение - и там съм била. Не искам да  изпускам нищо. Ще отида с теб на край света. Само стой така.Дръж ръката ми и не ме изпускай никога от очи. Изкушавай ме, давай ми по малко и после бягай. Обичай ме, не ме забравяй. Бъди с мен и в ада, и в рая. Ще бъде трудно да ме обичаш. Но не се отказвай. Просто помни, че аз те обичам. Пей в ухото ми както правиш сега, когато танцуваме. Пей в ухото ми, дръж ме така. Не ме пускай никога. Прегърни ме. Обичай ме. Tака както те обичам и аз. Дръж ме силно, за да не пропуснеш нищо...


Пет думи.
Пет думи разказват история или просто всичко ми напомня за теб?

Тинувиел   .

вторник, 7 юни 2011 г.

Забавно ми е



" - Ех, много съм гадна.
- Ти винаги си била гадна.
- Старая се."

Честно ли? Обичам да съм желана. Обичам да съм желана и да искам само един. И да лъжа, да залъгвам, че искам нещо повече от тях.. Не не искам. Искам само него. И го имам. И аз съм негова. Не ваша. Не обща. Само негова.

Говорете каквото искате. Гледайте ме така. Не ми влияете. Пускам моят номер и оставате много на сухо, много разочаровани, много обидени, но следващият път тичащи при мен отново. Гадно ли е? Гадно ли е да бъдете залъгвани и после преебани? Добре дошли в моя свят. Колелото се върти. Помниш ли как те исках? Как ти се молих? Беше много отдавна. Мина повече от година? Помниш ли, а? Чувстваш ли го сега? Как е да бъдеш отблъснат? Приятно, нали? Е, за теб може би не, но за мен е като душевен оргазъм. Да виждам как ме гледаш с този поглед. Да гледам как трепериш от яд и как се проклинаш на глас. Няма да стане. Не. Изпусна влака, сладък :))
I will burn you up. 
Just to see you in pain. Just to hear you screamin' my name.

Scarlet.

събота, 4 юни 2011 г.

Dark Alice..

"Пак ли тръгнах след Белия Заек?
Пак ли в дупката скочих сама...
Пак съм станала толкова малка,
че не мога да стигна ключа...
По-добре е...Когато пораствам
от сълзите си правя морета.
И ми става горчиво и тясно
на земята. И малко - в сърцето.
Вече имам дванайсет дузини
от усмихнати чеширски котки.
Но не зная как да премина
зад вратата, скрила Живота.
И се лутам в Света Наобратно,
и се спъвам във чудеса...
И си вярвам, че там ме очаква
един влюбен във мен
Луд Шапкар."

~~  Отново на Caribiana .