Влизам вътре. Аромат на люцерна. Тихо пръхтене от всички страни. Те също ме чуват, вдигат глави. Поздравявам всеки, галя го нежно с ръка. Но търся точно определен. И най-после го намирам.
- Здравей. - прошепвам тихо, с усмивка на уста.Избутвам вратата и той се приближава бързо към мен. Знае, че имам нещо за него. Както винаги. Подавам му един бонбон и той го сдъвква на бързо, надява се да има още. Гледам го в очите, той мен също. Навел се е и бута главата си в мен. Аз го галя бавно и много нежно. Оглеждам го от всякъде. Висок. Черен като махагон, но със сребърна грива и опашка, а на челото му има проточина. Най-красивия жребец, който съм виждала. И е само мой...
Взимам четката и чесалото. Започвам да го чистя, а той през цялото време се извърта към мен, иска да го погаля пак. И пак, и пак. Но имам работа за вършене. Сресвам гривата му. Гребена трудоемко минава през тези буйни, прави косми. Но на мен не ми пречи. Обичам да правя това.
Отивам до амуничника и взимам седлото и юздата си. Слагам ги върху здравия му гръб, нахлузвам ръкавиците и токата и излизам навън. Държа го за поводите, а той върви покорно след мен. Слагам крака си в стремето и вече съм друг човек. Съвсем спокойна, почти щастлива... Вдишвам дълбоко въздуха. Природа, само на 20 км от града...
Побутвам го леко с пети, но няма нужда, той вече е разбрал, вече е готов. Върви бавно, само загрява. Отиваме на тревния плац. Да, да. На хиподрума. И там спираме. Сякаш, за да съберем сили, а всъщност усещам как той трепери под мен. Знам, че го иска. Почти колкото аз. Потропва с крак. Хващам здраво поводите и не правя нищо повече. Само казвам тихо:
- Давай.
Дърветата се движат бързо около нас. Слънцето се скрива в гривата му. Аромата на трева ни обгръща като тъмен облак. Забравяме къде сме, забравяме времето, хората.. всичко. И сме само двамата. Под тритактовата мелодия на неговите копита. Само ние и полета... Вятъра вее косите ми, но аз сякаш не забелязвам. Само се усмихвам и се наслаждавам... Амброзия за наранената ми душа.
Как мога да нарека всичко това? Полет? Наслада? Красота? Бързина? Страст? Не, това е твърде слабо.
Това е спортът на кралете.
