сряда, 15 юни 2011 г.

Пет думи


Кажи ми пет думи и аз ще ти разкажа история. Кажи ми пет думи и ще ти покажа колко много неща крият те. Не е нужно да са свързани, не е нужно да добавяш някакъв смисъл у тях. Просто кажи каквото ти хрумне и слушай.

За да разбереш нечия болка, нечия тревога, достатъчно е да погледнеш в чуждите очи. Не трябва да мърдам устните си. Ти сам разбираш. Не трябва да ти казвам. Ти знаеш. Не трябва да помръдна дори, за да осъзнаеш какво чувствам. Защото в гърдите ти властват същите чувства. Седим в тишината, разказваме истории, а никой не чува нито звук.

Truly Madly Deeply.. in Love
Затварям очи. Не е нужно. Усещам те. Макар теб да те няма. Зная какво чувстваш в момента. Зная, защото и аз го чувствам. Намирам се на хиляди километри от теб. Далече, далече... Но усещам, че мислиш за мен. Усещам, че ми пращаш любов и мъничко тъга. Отварям клепки отново и поглеждам нагоре. Дръпвам от цигарата си и се усмихвам блажено. Звездите.. Звездите светят по-ярко от всякога. Гледам ги, а те трепкат, сякаш знаят как се чувствам. Сякаш ми показват, че се радват за мен. Че най-после съм щастлива. Блещукат силно, заслепяващо дори.. Тази вечер те светят за теб. За мен. За нас. Мънички сълзи на радост се прокрадват в ъгълчетата на очите ми.
"Обичам те." - прошепвам в нощта аз. Не го казвам на себе си. На теб. Усмихвам се щастливо през сълзи и поглеждам към пръстена гравиран с "truly...madly..deeply" и добавям in love.


Goodbye Doesn't Always Mean Forever
Сядаш до мен и ме целуваш. За довиждане, нали? Знам какво опитваш се да кажеш с устни. "Извинявай. Разбери ме." Не, не мога. Не и сега. Оставям те да ме целунеш, но само толкова. Отдръпвам се, макар да няма на къде. Ядосана съм. Разсърдена може би не, но доста ядосана. Дърпам от третата под ред цигара и гледам в една проклета точка. Ако хвърлях огньове с очи, бих направила дупка в стената.Отделена от теб дърпам отново. Усещам как устната ми трепери. От яд? От тъга? Не зная... Задържах ръка, за да прикрия треперенето. 
- Чао. - казваш ти и задържаш очите си върху моите. Не те поглеждам дори. Не искам. Чакаш да ти отговоря, но не мога. Вдигам ръка за довиждане и продължавам с това, което правех - пуша като невротичка и гледам като подпалвачка. Ти си тръгваш. Чувам гласа ти отвън. Не те изпращам. Сам знаеш къде е вратата. 
И все пак.. някъде дълбоко в мен се надявам, че това "Чао" само за мен е изглеждало като завинаги.


Love is all around me
Вечерта на 25 март 2011 година. Целувам те горещо. Цяла вечер танцувам сама. А ти пиеш. Но не мога да ти устоя. Сменят песента. Целувам те. Сядам, изпивам едно питие. Гледаш ме, а аз ставам пак. Парчето свършва. Целувам те. Да знаеш само колко много те обичам! .. Започва бавна песен. Ти ми подаваш ръка и ме каниш на танц. Непохватна съм, настъпвам те. Съжалявам, съжалявам... Досега съм танцувала само с един доста по-пълничък мъж (баща ми), така че нямам добър тренинг. Замазваш непохватността ми с целувка. Не сме единствени. Любовта е навсякъде покрай мен, на дансинга. Не е ли красиво? Толкова щастие, толкова обич, събрана на едно място. Песента свършва, а ние още танцуваме. Ние още се целуваме. И така ще останем завинаги...

Don't wanna miss a thing
Започва тази песен. Стоиш си седнал и гледаш другите, които танцуват. "Майната му", може би казваш си ти и ми подаваш ръка. 
- Един танц? - казваш с меден глас. Примамващ, дяволит.. Сякаш ще ме отведеш в ада. Няма значение - и там съм била. Не искам да  изпускам нищо. Ще отида с теб на край света. Само стой така.Дръж ръката ми и не ме изпускай никога от очи. Изкушавай ме, давай ми по малко и после бягай. Обичай ме, не ме забравяй. Бъди с мен и в ада, и в рая. Ще бъде трудно да ме обичаш. Но не се отказвай. Просто помни, че аз те обичам. Пей в ухото ми както правиш сега, когато танцуваме. Пей в ухото ми, дръж ме така. Не ме пускай никога. Прегърни ме. Обичай ме. Tака както те обичам и аз. Дръж ме силно, за да не пропуснеш нищо...


Пет думи.
Пет думи разказват история или просто всичко ми напомня за теб?

Тинувиел   .