Добре, какво ми става? На гости съм. Преди винаги намирах начин да се направя на щастлива от присъствието на другия. Винаги се усмихвах на хората, показвах им измамно приветливата си същност. Обичах да ходя на гости, да пазарувам с майка ми нови дрехи... Това си ми беше направо страст. Виждам човек, който не мога да понасям. Лепвам една доволна усмивка и казвам:
-Здрасти!
Събеседникът ми дори не си правеше труда да ми се усмихне в отговор. Просто ме подминаваше, кимайки любезно с глава. "Какви сърдитковци има на този свят" казвах си аз и подминавах, вглъбена в моя собствен свят, направен от музиката. Само че вече аз бях една от ония "сърдитковци". Ако излезнех навън и бях без слушалки направо полудявах. Това и сега е така, но... Промених се. А с мен се промени и живота ми. Отново се обагри в черно и сиво, отново всеки срещнат ми е безличен. Искам само един човек на този свят. Едни-единствени ръце искам да обгръщат тялото ми. Едни единствени устни искам да целувам. В едни определени очи искам да се вглеждам, да потъвам в тях и да се чувствам.. щастлива отново. Ничий други. Нима искам твърде много?
Някога усещали ли сте когато погледнете в нечии очи, че този човек е важен за вас? Дори без да го познавате. Имам в пред вид... просто му се усмихвате като на поредното същество, преминаващо през живота ви, но е някак... различно. Виждате нещо специално в него. Поглеждате го и си казвате: "Брей, сякаш го познавам от хиляди години насам." Вгледах се внимателно в очите му. Много добре помня онзи ден. Вгледах се и не мога да ви опиша какво видях там. Цял един нов свят. Пълен с болка и разбити мечти. Но все пак имаше нещо в тези очи, което ме привлече както нищо друго до сега. Имаше някаква тайнственост, имаше всичките качества, които липсваха в мен.
Никога не съм се надявала той да ме забележи. Просто, защото знаех, че няма да стане. Той нямаше да се реши. Точно както в съня ми. И все пак опитах. И все пак се борих. Но както вече знаете, не всяка битка приключва с победа, както и не всяка приказка си има хубав край. Особено в реалния живот хубав край почти не съществува. Винаги всичко приключва със сълзи. Вярвате или не, това е така. Ако още не сте го осъзнали: Набийте си го в главичките, читатели мои! Хепи енд има само за някой хора, но "Life is a bitch", което значи, че всички ще са щастливи накрая. Всички освен теб. Просто защото трябва да си прецакан. Просто защото ти си никой в сравнение с целия свят.
И аз не съм нещо особено. И вие не сте. И той не е. Но въпреки това, за мен той никога няма да бъде просто никой. За мен той винаги ще бъде някой. Единствения някой в целия свят. Жалко, че никога няма да ми позволи да му докажа това.
Помня този ден преди няколко месеца сякаш беше вчера. И няма да успея да го забравя. Този ден е затворен в сърцето ми и никога няма да изчезне от там. Да, зная, че съм жалка. Може сега да ми кажете "Не, не си жалка. Просто си влюбена". Да, прави сте. Точно за това съм жалка.
