"Кажи ми, скъпа моя, сърцето може ли все пак да бъде
счупено, дори след като е спряло да бие?"
- Corpse Bride
Какво знаеш ти, който не направи нищо? Не ми показа любовта си. Не ми показа, че ти пука за мен. Какво знаеш за мен? Какво искаш да разбереш? По-добре съм. Много съм си добре и без теб. Честно! Имам пари, имам гадже, имам и кола. Имам прекрасно семейство, имам си собствена стая, работа и уча в най- разкошния университет. А ти? Ти имаш само онази никаквица. Не си толкова велик, колкото си мислиш. Порасна твърде бързо, не мислиш ли? Вчера беше малък и пълен. Вчера нямаше никакви приятели. Помниш ли? Тогава аз бях до теб. Аз и моите приятели. Писна ми от тази неблагодарност. Писна ми от твоето незвънене. Писна ми от мислите ми за теб. Край. Стига. Свърши. Не те желая.
Не те желая, но когато съм на места, на които съм те срещала, на места, на които сме били заедно... Виждам те зад всеки ъгъл. И всеки път се плаша. Ами ако наистина си ти? Ще сринеш целия ми свят. Изградих го за година и седем месеца след последния път. Ами ако те видя утре?
Ще сринеш всичките ми кули от заблуди. Всичките прозорци, на които съм написала "Не те обичам вече", "Не ме интересува" и "Все тая" - всичките ще ги изпочупиш.
Всички спомени след теб, всичко изживяно... Ще го заличиш. Ще ме завземат всички спомени с теб, с нас...
Срещна ли те, ще изчезна. Всичко, което ме крепи ще рухне. Пак ще бъда твоя. Пак ще усещам ръцете ти нощем, когато съм сама. Пак ще завладееш мислите ми до една.
Не зная само ще го преживея ли сега?
Енигма.
