Душата ми е вече изтерзана. Свила се е в ъгълчетата на сърцето ми, кърви и чака. Не ме тормози повече, любов! Искам само покой. Искам да се отърва от обсебването, да се врътна и да си тръгна. Искам спасение.
Продължавам да го сънувам. Продължавам да си спомням за него всеки ден и искам това вече да спре. Достатъчно мъка изживях, искам просто да продължа напред, казвайки "Ебала съм му майката и тва е". Спрях да живея. Спрях да виждам светлината. Ще се оправя, зная. Само ме пусни. Моля те, пусни ме! Остави ме да се възродя отново като феникс. Искам само частица покой за уморената ми душа...
Тинувиел .
