сряда, 2 март 2016 г.

Усещане за 2013-та

Вдъхнах аромата на малца. Миришеше... Миришеше на 2013г. Отблъскващ, силен аромат. В същото време не можех, не исках да подушвам нищо повече, никога повече. Миришеше на... Страст.  Миришеше на любов. Беше като снежна топка,  хвърлена по прозореца на стаята ми, пред който аз се разхождах гола. Имаше вкус на най-страхотния секс без оргазъм, нокти по гърба и много, много, много цигарен дим. "Сложих ти една цигара в чантата, защото знам, че няма да можеш да си купиш по пътя" В края на списъка - името му.
Знаете ли вкуса на истинската любов? Точно като аромата на Джони Уокър червен етикет. J&B също. Беше... Беше вкуса на устните му. Начина, по който ме целуваше по врата. И онзи... Онзи парфюм. До ден днешен го усещам. Понякога го надушвам по дрехите си (или кожата си?) и спирам за миг. Всичко спира за миг. И сякаш е прекрасен ден от 2013г. 
Три години минаха. Заминаха. А аз все още плача понякога, само защото него го няма. Защото напусна живота ми все едно никога нищо не е било. Три години без нито една чаша уиски. Днес си сипах първата. Пресуших я, сложих я на бара.
Тогава той влезе през вратата.