Той дойде в живота ми без бял кон, без покана. Хвана ръката ми и ме завъртя във вихъра на своя танц. Телата ни се движеха в синхрон, какъвто не бях постигала никога до сега. Сърцата ни туптяха като едно. И двамата ги чувахме, но никой не пожела да ги послуша. Обичахме се, а дори не го знаехме.В ритъма на танца ни дори и не разбрах - кога ми стана така важен? От кога не мога да живея без теб? Как съм живяла преди, всъщност, щом теб те е нямало? ...
Обичам го и то повече от всичко. Той е най-перфектното нещо. Най-прекрасната утрин е онази, в която усещам ръката му да ме гали, да ме подканя да го целуна. Слънцето изгрява със златното в очите му. Любовта се ражда отново и отново веднага щом го видя. Сякаш всичко ми е за първи път!
Снощи до късно стоях и върших къщна работа, а той си легна рано, рано. Докато го нямаше - пукаше паркета, дървата в камината свистяха зловещо, вятърът сякаш пееше мъртвешки песни, забивайки се в прозореца на малката ми кухня. Оглеждах се на всяка минута, да не би нещо да изскочи от ъгъла. Ослушвах се в тишината като мишка, трепвах при всеки звук.
Тогава отидох в стаята ни, загасих боязливо лампата и бързешком отидох до леглото, обгърната в мрак. Разстоянието сякаш беше километър, така силно туптеше сърцето ми, стреснато от едното нищо. Разбудих го и го помолих да се помести. Той ме обгърна с топлината си, сложи ръка под главата ми. И легнах аз върху сърцето му... Бога ми, най-прекрасната мелодия. Затворих очите си и вече нямаше ни страх, ни параноя. Вдъхнах от парфюма му. Усетих как дробовете му поемат всяка глътка въздух. Целунах го нежно, след което сърцето му се разтуптя лудешки. Чувах ритъма. Усещах го като мой. Заслушана, затворих очите си, и се почувствах ... у дома.
Тинувиел .
