неделя, 29 януари 2023 г.

Пещерата на приказките


 Не искам да си го признавам, защото го направих въпреки всички многобройни предупреждения. Бил е лош. Бил е долу, бил е горе. Правил е какво ли не, запознал се е с кого ли не, оправил е половината град и много отвъд. Не съм наивна, няма да се промени. И не искам да го прави. Искам да бъде себе си без задръжки и аз да правя същото около него. Не си затварям очите и не се заблуждавам.

И въпреки това... Въпреки всичко, той просто ме завладя. Не го очаквах. Подготвях се, стягах се максимално, отричах до последно, но ми влезе под кожата като скарабей. Бих казала, че не го усетих, но ще излъжа.

Беше онази вечер. Бях с нова, покъртително ужасна прическа. Контактните ми лещи ми надраха окото и не можех да го отворя за повече от три секунди. Сълзеше непрестанно, поду се и почервеня като домат. Той ми помогна да потърсим денонощен офталмолог, но струваше главоломно много. Прегърна ме, изключи всички лампи, защото ме убиваха, и каза: "Хайде да слушаме приказки". Лежахме в тъмното, гушехме се и слушахме за "Дребосъчковците", "Али Баба и 40-те разбойници" цяла вечер. Той припяваше, подаваше реплики и когато му се извиних, че съм останала, което не беше планирано, и му преча да гледа някой филм, той просто се усмихна и каза "За какво говориш? На мен ми се слушат приказки."

Няма да го кажа. Няма да го призная. Ще остане просто написано и запомнено тук. Но заради многото вечери и дни преди това, най-вече заради прекрасността и нежността на тази реално злополучна вечер.... Мисля, че се влюбих в него.

четвъртък, 26 януари 2023 г.

Грешки и проклетии


 Вдъхновяваш ме да пиша. Караш ме да бъда себе си, защото откакто те познавам, ти не си бил нищо друго, освен теб самия. 

Много интересно опитомяваш всичките ми проклетии. Без да ги възпираш, без да им се подиграваш, без да се плашиш от тях. Дали са се разбеснели като глутница гладни вълци, дали искат да се самоубият като унизени самураи, дали искат да литнат като недорасли пиленца от гнездото... Просто ме поглеждаш нежно и ми казваш "Глупаче...". 

Не мога да повярвам колко много те е грижа за мен. Изчезна ли, удавя ли се в себе си, за миг дори, изникваш до мен, усмихваш ми се сладко, целуваш ме леко и ме прегръщаш. Убива ме каква връзка изгради с мен без дори да знам. Усещам те. Усещам те дори, когато си далеч от мен. Мисля те във всеки час на деня. В началото ми пишеше посред нощ дори и някак се оказваше, че точно тогава съм се събудила за минута-две. 

Плашиш ме. Очаквах, че това ще е за кратко и от време на време. Смятах, че няма да е нищо особено и бързо ще ти омръзна, като много други. Ако трябва да съм искрена, бях сигурна, че няма да ми пишеш повече даже. И заради това се впуснах, заради това разголих рамо, заради това си позволих да те целувам.

Спасяваш ме без да подозираш. Самотата ми ме е оставяла прекалено често разхвърляна по всякакви чужди легла. Желанието за докосване ме е полагало в нечисти ръце. Не съжалявам и за грешките си, но се радвам, че намерих теб преди да изгубя себе си. 

Караш ме да вярвам, че има хубаво и може да си откачен, без да мачкаш другите. Отваряш ми очите, сетивата и сърцето. Убиваш ме, докато ме съживяваш. Правиш с мен неподозирани неща. И ми харесва. Всяка секунда с теб, всеки поглед, всяка ласка... Заслужава си, ако ще да си грешка.

събота, 17 декември 2022 г.

Не го преживявам

 Самота в 4ч сутринта. Рязка. Огромна. Съсипваща. Нямаш при кого да се прибереш. Никой не иска любовта ти. Заспали хора на бара. Другите фъфлят без да го усещат. Търсиш някого, но никй не ти е останал. Приятели до час, след това остава празно. Колкото и да изпиеш, колкото и да умираш, на никого не му пука достатъчно. Пиене за маса, след това не ме търси. Телефона не звъни. 13% батерия. Знаеш, че е по-добре да се прибереш, да заспиш и утре на ново. Но не стига. Нищо не стига, за да запълниш празнината в себе си. Нито целувки, нито секс, ни хора. Заблуда е, че не си сам на този свят. Така идваш, така си отиваш. Всичко между двете е тиха, незабелязана от никого смърт, която не се преживява.  

петък, 12 февруари 2021 г.

Сбогом, обещах си

 


Сигурно има някъде и люпилня за феникси,
сред пепелищата на клади от приказни книги.
Няма да тръгвам да търся - още ми е студено.
Минус тебе, не повече. Но за премръзване стига.
- Caribiana


Винаги е буря, когато се разделям с някого, който значи много за мен. Ще завали дъжд и ще наводни няколко села. Ветровете ще събарят дървета. Ще има слънчево затъмнение за повече от предвиденото или ще има суперлуна. Днес се развихри най-голямата виелица, която съм виждала в живота си и не спира и до сега. Ветровете се движеха на всякакви страни, валеше чист лед, който направо режеше лицето. Температурата падна от пролет до умиране за няколко часа. Защото се разделям с теб и мисълта за теб.

Не мога да кажа, че не съм го очаквала. Ясно ми беше. Щом харесвам някого толкова много, щом искам всичко да му споделя без той да ме кара... Е, ясно е, че нищо няма да стане. Всички хора, с които съм била, са умирали за мен, а не аз по тях. Числата не могат да сгрешат. Защо сега да е различно?

Нкога няма да разбереш колко те харесвам всъщност. никога няма да разбереш как когато се чувствах добре, когато се чувствах зле... Само ти ми беше в главата. Представях си ръцете ти, увити около мен. Виждах се сгушена в теб и ами, щастлива. Представях си какво ли не като истинска глупачка, каквато и в прочем съм. 

Момичета, не се влюбвайте в някой, който живее на 20 минути пеш от вас и не иска да ви вижда всеки ден, дори и за малко. Не се влюбвайте в някой, който се колебае дали иска да бъде с вас. Не падайте по лице като мен. Не му давайте шанс след шанс, след всяка вързана тенекия или оправдание. Един мъж ако ви иска, ще блъска по вратата, ще ви пише на всеки час, или поне ще звънне веднъж. Нещо, трохичка. Един влюбен мъж си личи от километри. За него не съществува друго освен тази, която е откраднала сърцето му. Съжалявам, че си мислех, че съм. Пак си повЕрвах, както казват в някои приказни краища на България. 

Ясен ми беше от началото още, но толкова много исках... Толкова много се надявах, че веднъж в живота някой ще ме разбира и ще ми се радва истински без да ме съди. Някой не просто ще приема лудостите ми, ами и ще се включва в тях без никакъв ропот или въпроса "Бе ти луда ли си". Че някой ще ме приеме истинска. 

Никога няма да узнаеш. Колко много те харесвах настина. Виждах истинско бъдеще с теб. Исках го по най-искрения и красив начин. Пак сбърка, сърце, не се научи...


Тинувиел  .

събота, 6 февруари 2021 г.

Писмо до С.

                                          

Здравей,

Не искам да ти досадя, но започвам да се плаша. Никога не ти го казах, но една събота видях т. нар. "вятър на промяната". Разхождах се на Бърдо, вятърът захвана шепа сняг, завихри я и отлетя с нея. Малко торнадо, което стига на високо и после също толкова неусетно изчезва във въздуха. Казват, че като видиш такова нещо, особено в безоблачен слънчев ден, в живота ти ще настъпи разтърсваща промяна. Два дни по-късно те срещнах. 

Тогава всичко се преобърна и животът стана сто пъти по-хубав. Нямах нужда от теб. Бях си щастлива, макар и сама. Но ти дойде и вече не мога да мисля за друг(о). 

Георги Господинов казва в книгата си "Времеубежище": "В началото (и в края) стои списък". Започнах да си изброявам причините, заради които си паднах толкова лесно по теб. Забавен си. Изглеждаш страхотно. Харесваш "Живот в скалите". Обичаш да бъдеш навън, да си активен, да се забавляваш. Странен си. А когато аз съм странна, ти си странен с мен и никога не питаш "луда ли си, какви са тия неща?", напротив, както казват англичаните, you just go with it. Приемаш всяка част от мен, а повярвай, с теб най-много съм била себе си, и никога не ме съдиш. Добър човек си. 

Списъка продължава. Много, много, много дълго. А те познавам само от три седмици. Една приятелка каза, че е "вярна дори когато просто харесва някого, без да имат връзка". С теб и аз съм така. Наистина не искам други. Само теб. И се хващам понякога как ми се иска да имахме live stream от моите очи в твоите, и обратното, за да преживяваме всичко заедно. Защото, скъпи С., аз искам да бъдеш част от живота ми. Искам да узная всичко, което ти се е случило - от първото паднало зъбче до последния секс. Искам да ти разкажа всичко, което непрестанно спира дъха ми (отзад напред):
8. Залезите;
7. Падането от високо;
6. Георги Господинов;
5. Природата и разходките;
4. Езерото;
3. Музиката;
2. Ерих Мария Ремарк;
1. Ти.

Твоя,

Somebody.