Писмо до С.

                                          

Здравей,

Не искам да ти досадя, но започвам да се плаша. Никога не ти го казах, но една събота видях т. нар. "вятър на промяната". Разхождах се на Бърдо, вятърът захвана шепа сняг, завихри я и отлетя с нея. Малко торнадо, което стига на високо и после също толкова неусетно изчезва във въздуха. Казват, че като видиш такова нещо, особено в безоблачен слънчев ден, в живота ти ще настъпи разтърсваща промяна. Два дни по-късно те срещнах. 

Тогава всичко се преобърна и животът стана сто пъти по-хубав. Нямах нужда от теб. Бях си щастлива, макар и сама. Но ти дойде и вече не мога да мисля за друг(о). 

Георги Господинов казва в книгата си "Времеубежище": "В началото (и в края) стои списък". Започнах да си изброявам причините, заради които си паднах толкова лесно по теб. Забавен си. Изглеждаш страхотно. Харесваш "Живот в скалите". Обичаш да бъдеш навън, да си активен, да се забавляваш. Странен си. А когато аз съм странна, ти си странен с мен и никога не питаш "луда ли си, какви са тия неща?", напротив, както казват англичаните, you just go with it. Приемаш всяка част от мен, а повярвай, с теб най-много съм била себе си, и никога не ме съдиш. Добър човек си. 

Списъка продължава. Много, много, много дълго. А те познавам само от три седмици. Една приятелка каза, че е "вярна дори когато просто харесва някого, без да имат връзка". С теб и аз съм така. Наистина не искам други. Само теб. И се хващам понякога как ми се иска да имахме live stream от моите очи в твоите, и обратното, за да преживяваме всичко заедно. Защото, скъпи С., аз искам да бъдеш част от живота ми. Искам да узная всичко, което ти се е случило - от първото паднало зъбче до последния секс. Искам да ти разкажа всичко, което непрестанно спира дъха ми (отзад напред):
8. Залезите;
7. Падането от високо;
6. Георги Господинов;
5. Природата и разходките;
4. Езерото;
3. Музиката;
2. Ерих Мария Ремарк;
1. Ти.

Твоя,

Somebody.