Самота в 4ч сутринта. Рязка. Огромна. Съсипваща. Нямаш при кого да се прибереш. Никой не иска любовта ти. Заспали хора на бара. Другите фъфлят без да го усещат. Търсиш някого, но никй не ти е останал. Приятели до час, след това остава празно. Колкото и да изпиеш, колкото и да умираш, на никого не му пука достатъчно. Пиене за маса, след това не ме търси. Телефона не звъни. 13% батерия. Знаеш, че е по-добре да се прибереш, да заспиш и утре на ново. Но не стига. Нищо не стига, за да запълниш празнината в себе си. Нито целувки, нито секс, ни хора. Заблуда е, че не си сам на този свят. Така идваш, така си отиваш. Всичко между двете е тиха, незабелязана от никого смърт, която не се преживява.
