Живях. Обичах. Бях.

Лъжите болят. Надявам се, само до време.

 Ich lebte. Ich liebte. Ich war.

Друго не искам от живота. Само да знам, че мога да обичам. Да знам, че не съм напълно скъсана по шевовете, че парчетата не са безмилостно разпръснати. Ще се зашия. Ще се залепя. И преди съм се поправяла. Не, че сега няма да ми е най-трудно, ама пък няма и да се откажа. Живот бе - майната му! Аз ще си докажа, че го мога докато ти ще започнеш да се въргаляш по стените на живота. А аз ще влизам през хилядите врати докато не намеря това, което ми е нужно - любов истинска, нелъжовна. Обичаща безкрайно. Боляща любов. Не мога повече да водя твоите битки, ти ще си ги водиш сам. И ще съжаляваш, и ще плачеш, и ще викаш. Но не, мили, няма да съм там. Няма да съм там никога повече за тебе. 

Простила съм ти вече. Аз прошка лесно давам, въпросът е, че никога не забравям...

Тинувиел .

В ръцете на умората

Нямам сили за нови мечти.

Нито сили за нови любови.

Дадох всичко на него. Почти.

Нямам сили да почвам наново.

Искам просто да бъда сама.

Да е тихо. Прозрачно. И чисто.

Като всяка едничка сълза.

Като всяка изстрадана истина.

Искам 

просто 

да бъда 

сама.

Да не помня ни него, ни себе си.

Не е имало никога "нас".

Само някаква тъжна обреченост.

Във която вярвах наивно.

И наричах Любов. И я пазех.

Нямам сили сега... Нямам сили.

Днес съм тиха. Прозрачна...

И празна

.

- Caribiana

 /Няма по-нежна поетеса от нея.. Никой не може така добре да ме опише както тя./