Лъжите болят. Надявам се, само до време.
Ich lebte. Ich liebte. Ich war.
Друго не искам от живота. Само да знам, че мога да обичам. Да знам, че не съм напълно скъсана по шевовете, че парчетата не са безмилостно разпръснати. Ще се зашия. Ще се залепя. И преди съм се поправяла. Не, че сега няма да ми е най-трудно, ама пък няма и да се откажа. Живот бе - майната му! Аз ще си докажа, че го мога докато ти ще започнеш да се въргаляш по стените на живота. А аз ще влизам през хилядите врати докато не намеря това, което ми е нужно - любов истинска, нелъжовна. Обичаща безкрайно. Боляща любов. Не мога повече да водя твоите битки, ти ще си ги водиш сам. И ще съжаляваш, и ще плачеш, и ще викаш. Но не, мили, няма да съм там. Няма да съм там никога повече за тебе.
Простила съм ти вече. Аз прошка лесно давам, въпросът е, че никога не забравям...
Тинувиел .
Няма коментари:
Публикуване на коментар