Винаги е буря, когато се разделям с някого, който значи много за мен. Ще завали дъжд и ще наводни няколко села. Ветровете ще събарят дървета. Ще има слънчево затъмнение за повече от предвиденото или ще има суперлуна. Днес се развихри най-голямата виелица, която съм виждала в живота си и не спира и до сега. Ветровете се движеха на всякакви страни, валеше чист лед, който направо режеше лицето. Температурата падна от пролет до умиране за няколко часа. Защото се разделям с теб и мисълта за теб.
Не мога да кажа, че не съм го очаквала. Ясно ми беше. Щом харесвам някого толкова много, щом искам всичко да му споделя без той да ме кара... Е, ясно е, че нищо няма да стане. Всички хора, с които съм била, са умирали за мен, а не аз по тях. Числата не могат да сгрешат. Защо сега да е различно?
Нкога няма да разбереш колко те харесвам всъщност. никога няма да разбереш как когато се чувствах добре, когато се чувствах зле... Само ти ми беше в главата. Представях си ръцете ти, увити около мен. Виждах се сгушена в теб и ами, щастлива. Представях си какво ли не като истинска глупачка, каквато и в прочем съм.
Момичета, не се влюбвайте в някой, който живее на 20 минути пеш от вас и не иска да ви вижда всеки ден, дори и за малко. Не се влюбвайте в някой, който се колебае дали иска да бъде с вас. Не падайте по лице като мен. Не му давайте шанс след шанс, след всяка вързана тенекия или оправдание. Един мъж ако ви иска, ще блъска по вратата, ще ви пише на всеки час, или поне ще звънне веднъж. Нещо, трохичка. Един влюбен мъж си личи от километри. За него не съществува друго освен тази, която е откраднала сърцето му. Съжалявам, че си мислех, че съм. Пак си повЕрвах, както казват в някои приказни краища на България.
Ясен ми беше от началото още, но толкова много исках... Толкова много се надявах, че веднъж в живота някой ще ме разбира и ще ми се радва истински без да ме съди. Някой не просто ще приема лудостите ми, ами и ще се включва в тях без никакъв ропот или въпроса "Бе ти луда ли си". Че някой ще ме приеме истинска.
Никога няма да узнаеш. Колко много те харесвах настина. Виждах истинско бъдеще с теб. Исках го по най-искрения и красив начин. Пак сбърка, сърце, не се научи...
Тинувиел .
