Хааайде, сватба ;)))))

Неопределеността предизвиква надежда, но понякога предизвиква страх. Страх ме е, че пак ще стане както винаги се случва. Има толкова много неща, които бих искала да се променят, но не знам как. Опитах всичко, промених каквото можах, но тогава нищо не се случи. Нищо, нищо, нищо. А сега .. Сега изведнъж се случва това. Целуваш ме там където са ме целували вече. Прегръщаш ме както много други. Говориш ми същите неща. Не правиш нищо специално, може би заради това не те чувствам специален..
Но защо тогава не мога да спя? Защо не ми върви откакто ти дойде? Тръгвам си, надявам се, че го разбираш. Не можеш да останеш с някой, който не смята да ти даде нещо. Такива хора стават само за използване. И точно това ще направя. Съжалявам, скъпи, но чакам друг. Радвам се все пак, че спря до мен. Така ще имам с какво да се занимавам докато чакам. Надявам се, че не възлагаш големи надежди на нас.
Защото твоите приятели за мен са селяци, а за теб моите са ненормални (всъщност наистина са). Защото зад моя гръб  се говори много и все хубави неща, не ти трябва да почват и за теб, чакам интригата, чакам злобата. Няма да закъснеят. Ти си точната ми противоположност. Те се привличат, но само докато на едната противоположност не й омръзне, а на мен ми писна.
Исках другарче за игра, това и получавам. Добре, няма да откажа. Мен не ме бърка, надявам се, че и ти няма да намесиш чувства. Благодаря ти, не ми трябваш. Аз съм кучка, на която й е все тая, поздравявам те - от торбата с путките ти извади хуя, при тва с топките напред.
А сега ми трябва цигара. Кафето вече е готово. Хааайде, сватба ;)))))

Scarlet .

Точно време

И колкото и да ценя подаръците от теб, колкото и да нося гривната, която ми направи, точно те ще ми показват как никога не съм те обичала. Спомените навяват отминали, хубави времена. Когато аз и ти - добре де, само аз - бяхме щастливи. Ти казваше, че ме обичаш, аз казвах същото на глас. Но сега осъзнавам, че всъщност нищо не е имало значение, нито за теб, нито за мен. Аз му отдавах такова. А нямаше смисъл. Нямаше никакъв смисъл ... Само изгубено време и похабени драми за едно глупаво, неистинско чувство от моя и твоя страна. И в крайна сметка наистина нищо не остана. Нито нещо твое, нито нещо мое. Когато чуя нашата песен нищо не трепва в мен, освен една мътна носталгия и чувство на свобода. Когато усетя във въздуха подобен на твоя парфюм... Когато извадя някоя обица от кутията за бижута.... Ами... Нищо не става. Което е и хубаво, и лошо. Но е все едно. Безразлично и безсмислено.

Слушах една песен, в която се пееше са единствената. Сигурна съм, сигурна съм, че знаете тази песен. Слушах я и си мислех... "По дяволите. Аз нямам на кого да кажа тези думи. Досега не съм срещала човек, на когото с последния си дъх да кажа, че си отивам, но винаги ще има любовта ми." Осъзнах го. И това ме плаши. Имам нужда от такъв човек. А дори не знам кой е. 

"Рано е." Рано е, но това не значи, че не ми е нужно. За всичко си има точното време и точното място. Но аз имам навика да закъснявам. И пропускам най-важните неща от живота си... Дано не съм пропуснала мъжа, подминавайки го по улицата като непознат.

Тинувиел  .

Мечти

Липсват ми онези времена. Когато бях безгрижно момиченце без особено много задължения освен това да мечтае.

Мечтаех да бъда кралица и да имам свое царство, или пък да съм принцеса от приказките и да намеря своя принц. Любимото ми списание винаги ме посрещаше с думите: "Всяко момиче може да бъде принцеса". И това ме правеше щастлива, защото тогава бях една топка с не особено красив вид, и ми даваше надежда, че може би, само може би, светът, в който живея, би могъл да бъде почти толкова хубав колкото мечтания ми свят. Живеех в своя филм, имах своята мечтана любов, въпреки че бях недокосвана от момче. Бях всичко, което исках.

Мечтаех да живея в планината. Далече, много далече от целия си живот и да имам 3-4 коня. Но да знам, че не съм сама. Да знам, че до себе си имам верни приятели, които биха направили всичко за мен. Щях да си живея царски, да яздя непрестанно и да отглеждам животни. Междувременно в съседство щях да имам готин мускулест мъж, с когото в последствие щяхме да се оженим и да остареем заедно....


Ето че мечтите се променят. Сега мечтая единствено за малко свободно време, за да пиша, тишина, спокойствие и пространство, където да остана сама с мислите си. Малък лаптоп, кола и изключен телефон. Всичко е толкова... Толкова шумно. Искам малко самота. Искам тишина. Искам отново да съм онова момиче, което обичаше конете и замъците от пара. Всеки Божи ден се моля на Вселената да я върне и да мога да правя живота си по-цветен отколкото е.

Enigma   .