Виждам приятели стари, забравени. Някои - недостижими дори. Виждам бъдещето, виждам сивотата. Виждам настоящето. Виждам Съдбата.
Не, виждам и теб, не съм те забравила. И как бих могла, мъчителю. Виждам те. И то често. В началото непрестанно изпълваше моите дни. Не, сега не е по-различно, просто вече свикнах с теб, с липсата ти. Мозъкът ми е затормозен от друго, но в главата ми има един образ вечен, чист, неопетнен. Незабравен. И никога не би могъл такъв да стане.
Виждам приятели стари, забравени, някои - недостижими дори. Виждам бъдещето, виждам сивотата. Виждам настоящето. Виждам Съдбата.
Не, недей, утро! Недей разваля всичко!
