"Когато земята се срива под краката ти, а ти насила се усмихваш...
Когато заспиваш с болката и се събуждаш със самотата...
Когато за пореден път се жертваш за някого,
а сърцето ти го е страх дори да трепне,
защото това може да е последното му действие...
Когато те е страх да заспиш, защото не виждаш смисъл да се събуждаш...
Когато предварително решаваш, че всичко е свършило,
защото сърцето ти не може да издържи бремето на надеждата...
Когато започнеш да гледаш на всяка физическа болка,
като лечебно изцеление на душевните...
Когато даже не ти се и плаче...
Когато остане да живее само тялото ти...
Тогава за пореден път решаваш, че смисълът на живота ти е да те боли
и започва да не ти пука има ли прераждане, важното е, че има смърт..."

Редно

Какво ми хареса толкова много? Ами.. честно казано не знам...
Може би това, че не много често оставам до късно навън и правя подобни неща. Или поне като ги правя, то е с хора, от които очаквам това. Сигурно се чудиш защо отказах. Ами просто защото знаех, че после щях да си поискам още, и още, и още. А не трябва. Не е редно. Не и след всичко, което ти причиних. Не. Не мога. На думи може да съм всякаква, но помня всичко. Понякога съм злопаметна към другите, понякога към самата себе си.  Помня какво ти сторих и никога няма да го забравя. Попринцип ако мислеше рационално, ако не беше... себе си, изобщо нямаше да говориш с мен, изобщо нямаше да искаш това.
Просто не беше редно.
Това е.