И какво си мислеше ти? Че всичко е прекрасно, че той те забелязва дори? О, Боже мой, аз не вярвам в теб, но помогни ми да се преборя с нея! Ах, защо създал си за най-силно чувство не страха или смелостта, а точно любовта? Защо щом те влезнат в битка в това тяло побеждава вечно "любовта"? Такова нещо няма! Всичко е лъжа.
Лъжа е и животът, който водя, животът пълен с грях и самота. Мислите, че не са възможни ръка за ръка? Елате да ви разкажа сега! История за един живот, история за един единак. История. Каква хубава дума само! Изпълнена с бледна красота. Всичко е история. А ако не е, ще стане, не се тревожи. "Песимистите сами гонят щастието от живота си. Те забравят какво е щастие докато накрая тялото им спре да разпознава това чувство." Е, и? Така е, да. Кажи ми, страннико, как да не си песимист и все пак да живееш в свят като този?
О, по дяволите, какъв е смисъла? Да пиша това, да правя каквото и да било? Никой не го интересува какво мисля, на никой не му дреме какво става с мен. Защото драматизирам. Не, мили мои, просто казвам нещата както са. Това е драматично, да.
Scarlet.
