Наричат го еуфория. Чувството, което получаваш когато докоснеш мечтите си. Чувството, което те обладава щом чуеш някоя хубава новина. Чувството когато светът започва да свети, дланите ти се потят, а очите ти са пълни с щастие.
Иначе казано, еуфория е чувството, което не съм изпитвала от много време. Щастлива съм. Сама съм и съм щастлива. И това не ми се беше случвало от много време, но пък продължи доста дълго. И сега продължава, но днес.. Днес сърцето ми се сви. Не особено поетично, не особено вдъхновено просто искам да ви разкажа една гледка, която видях докато се возех във 204 днес.
Спирката беше Окръжна болница, автобусът беше адски пълен, но слава Богу се бях качила отдавна. Превозното средство се застоя малко на спирката, чакаше няколко тичащи да се качат. Изведнъж се появиха момче и момиче, момичето тръгна да се качва, но момчето я дръпна леко, целуна я и чак след това й позволи да се качи. Казваха си нещо, което не можах да чуя, защото бях със слушалки, но... Очите му. Очите му бяха пълни с любов. Чиста, неопетнена, искрена, истинска любов. И гледаха само нея. Той дори не забеляза, че го гледам изключително втренчено. В момента той казваше "до утре" на момичето, което обичаше и в света сякаш нямаше нищо друго. Нямаше войни, нямаше дъждове, нямаше крадци и убийци... В момента за него съществуваше само и единствено тя.
Закопчаваше якето си когато вратите се затвориха. Той дигна поглед отново към нея и й прати въздушна целувка. Когато тя се обърна с лице към мен след няколко спирки, в очите й имаше страст, имаше щастие... Имаше еуфория. Неописуема еуфория.
Като цяло тази картина изобщо не беше сърцераздирателна, но погледът му.... Погледът му съдра цялото ми сърце. Осъзнах, че никой, никога, абсолютно никога, не ме беше гледал така. Никой не ме беше обичал толкова. И въпроса, който изникна веднага в главата ми беше: "Кога някой мен ще гледа така?"
Mortuus.
