Смисъл

Една сълза. Един грях. Животът на една грешница. Какво разбирате вие под думата грешница? Момиче/жена, съгрешила по някакъв начин. Главно се свързва с 10-те Божий заповеди. Да, но аз бих добавила още нещо. Грешиш. Съжаляваш. Само че никой не иска да знае, че си разбрала грешката си. Викаш, никой не иска да чуе. Ами тогава? Тогава просто започваш да викаш, но в себе си. Вече нищо на никого не казваш. Затваряш се и никога повече не се отваряш от съжалението, че си съгрешила. Това е да си грешница за мен. Да умреш, само че няма кой да те възроди. А и никой не би го направил. Твоята мисъл в резултат на нежеланието на другите? "МАЙНАТА ИМ"! Е тва е хора. Тва съм аз. Една грешница, направила ужасен грях, проливаща една сълза. А след нея още и още. Утешение мога да намеря само в дъжда, само в тъмнината. Само в смъртта.  Идеалния завършек. Бутилка водка, хапченца, на фона на нощен дъжд. Кога ще ме намерят? Може би.. на другия ден. Евентуално. Супер, устройва ме. Защото не искам да се връщам. Не искам да живея. Аз и без това вече съм мъртва, гледаща в нищото. Не, няма да го сторя, макар краката да ме сърбят да излезна навън и да го направя. Идеалния сценарий. Идеалния завършек. Хиляди пъти съм отговаряла на въпроса "Има ли смисъл да продължавам?". Винаги съм отговаряла: "Да, има. Има защо да живееш." Сега не съм толкова сигурна. До утре, хора! Аз продължавам, макар да нямам причина. Все ми е едно. Ще стискам зъби до когато мога. Ако в продължение на една седмица не напиша дори едно изреченийце в този блог, значи края ви е пределно ясен. Благодаря ви, че четохте всичко това, което писах. Всичко това, което няма смисъл.