Колкото и да бягам, и да отричам, и да не искам - той е моят дом. Беше, е и винаги ще бъде. Обичах го до полуда, Бога ми, продължавам все така да го обичам. Надявам се, че дори адът има край. Дано и сърцето да намира понякога покой. Моля се душата ми да може да лети отново, този път окрилена от любов с правилния, а не с истинския.
Гледам през прозореца и си мисля колко много болка преживях, как ли продължавам да стъпвам пак? Как продължавам да го гледам в очите и да не чувствам нищо? Да съм заровила всичко толкова надълбоко, че да го усещм само аз, понякога, когато си поискам? Пустиня е затворена в мен, спомените са като милиони песъчинки, а чувствата ми са вода, докосваща едва-едва бреговете на сърцето ми. Той си остана най-ценен, въпреки всичко, което ми причини. Той остана най-желан в дома ми, след като дома ми е единствено той. Обичам го до полуда. Обичам го до забрава. Обичам го и няма да спра докато от устните ми не излезе и последната въздишка. Края на един живот ще бъде края на една любов, сетната раздяла.
Взе ми всичко без да връща нищо. Господи, Господи... колко го обичам...
Тинувиел .
