Мразя държанието си. Мразя себе си. Мразя начинът си на говорене. Мразя да лъжа. Мразя да пуша. Но най-много мразя шибания си безполезен живот.И к`во от това?
Нищо не се променя. Всичко си е все същото. А не трябва.
Трябва да се променя! Казвам си го всяка сутрин. И на вечерта заспивам като абсолютно същия човек.Няма смисъл. Ще ми се всичко просто някак си да свърши, агонията ми да приключи, но явно ми е утредено да се мъча още. И още. И още. Е, добре. Ще продължавам. Сякаш имам избор...
Няма коментари:
Публикуване на коментар