Никога не се пробуждай

Ох, по дяволите, защо пак? Спомените.. Не, спри!

Нали беше умряло бе, скапано туптящо нещо??? Защо пак се възроди?

Не, не, не искам! Не искам пак.. Не отново! Не искам пак да ме боли, не искам пак да те усещам как трептиш, окрилено от неговия глас, не искам пак да виждам как се свиваш, как боли!

Не, не!!! Не искам!

Умри, мамка му, умри!

 На този свят за тебе няма радост, няма и да има, не го ли разбра??

Не, тази светлинка в тъмната вода, която виждаш ти е просто...

Една риба си блести. Ще те погълне тя и тогава кой ще те спаси?

Няма да съм аз. Затова - умри!

И никога пак не се пробуждай! Не искам аз да знам за теб. Заспи отново в ковчега си вековен.
Никога не се пробуждай!