Сълзи неизплакани

Нека да вали... Локви от моите сълзи неизплакани. Защото не мога вече да плача. Не виждам смисъл, какво ще постигна с това? Не, това не значи, че не боли. Това значи просто, че вече утешение няма никъде. Нито във сълзите, нито в ебавката с копелето дето се напи на екскурзията или пък смеха на приятелите ми. Да, смея се. Дали? Всъщност последния път когато се усмихнах беше толкова отдавна... Дори не помня какво беше чувството. Скрих се в цигарен дим и аромат на парфюм. Само за да не ме видите. За да не видите как страдам. Нека да вали... В локви от моите сълзи неизплакани.