Далеч

" I am selfish, impatient and little insecure. I make mistakes, I am out of control and at times hard to handle. But if you can't handle me at my worst, then you sure as hell don't deserve me at my best."

- - Merilyn Monroe

Виждаш всичките ми недостатъци. Никога не се опитвам да ги прикрия. Аз съм непохватна, на моменти обичам да драматизирам, не обичам да изпъквам, не мога да танцувам, но пък се кълчотя без да ми пука, имам нужда от помощ, но мразя да го признавам. Нестабилна съм, странна, имаща хиляди маски, които ти все пак успя да разбиеш. Знаеш всичките ми недостатъци. И ме приемаш така. 

Имам хиляди правила. Само че ти си изключение от всяко едно.

С всяко твое движение по тялото ми ти махаш част от щита на сърцето ми. Топлите ти ръце бродят по мен, а аз изгарям, но не мога да спра. Виждам - не можеш и ти. Задъхваме се. Само от една целувка. Ами ако последва още? 

Не се крием. Че защо? В стаята има други хора, гледат ни, обсъждат ни, но някак си изобщо не чувам техните гласове. Съсредоточена съм върху теб. Върху чувството, върху страстта, с която ме палиш. Притисни ме към теб. Направи го трудно. Трудно да спрем. Опасно да продължим. Ти най-добре знаеш как.

Може би стана твърде бързо? Трябваше да протакаме? Хм.. Времето няма значение. Нищо няма значение. Само ти и аз. Сами на този свят.Ей ти го и Раят..!

Изведнъж настъпи неловко мълчание. Пука ли ми? Не. Онзи си тръгна, не можа да понесе всичко това. Лошо. Пука ли ми? По дяволите, не. Щастлива съм. Не искам никой да помрачава това. Не съм му обещавала нищо, не съм му длъжна. Искам друг. Искам друг, който ще ми даде всичко, което не съм получавала до сега. А ти го правиш. И то по какъв начин..

Сякаш съм дрогирана. Не зная къде съм, зная само какво правя. Отказвам. Със замъглено съзнание. С много малко останал здрав разум в главата.

До къде ще стигнем? Къде ще ме отведеш? Далече, много далече. Далеч от света, далеч от спомените, далеч от болката.

В твоите прегръдки.

Тинувиел   .