За едно "довиждане"

"Ако искаш да има нови запознанства, първо трябва да се научиш да казваш "Сбогом"."

Понякога обаче има изключения, при които "довиждане" е най-тежкото нещо за казване. Колкото и да се успокояваш с тази мисъл, тя никога няма да те утеши. Всяко сбогом е твърде тежко, но има и такива, които направо те удрят в земята.

Чудя се понякога защо е задължително твоята "сродна душа" да е мъж, твоя спътник и съпруг в живота? Замислям се... Не може ли моята сродна душа да бъде жена? Тя е част от мен, аз съм част от нея. Не знам, не знам. Странно е.

Зная само, че отдавна не бях усещала собствените си тъжни сълзи. Сълзи за сбогуване. Тежко е. Всяко сбогуване е тежко. Но когато казваш "сбогом" на част от себе си, това е истинско изпитание за душата. Поне за моята. Съвсем, съвсем отвътре, много, много навътре бях простреляна от танк. Чувството не е приятно. И беше доста забравено. Но може би никога не ми се е случвало.

Навън вали. Цял ден. Един много, много тъжен дъжд. И сякаш всяка капка е като огън, прогарящ кожата ти по най-болезненият начин. Може би това наричат липса. А може и да е нещо друго. Не знам, не знам. Оставам без думи и осъзнавам, че нямам настроение за нищо. За нищо друго освен да пиша, пиша и пиша. Нима това да бъдеш писател се заплаща само с тежки сбогувания? Ако е така, отказвам се от всички свои дарби. Нека бъда обикновен човек. Нека бъда грешница. Но не обичам думата "довиждане".

Ето. Пак сълзи. Повърхностни, не от онези, които мокрят цялото лице. А от тези, които само дразнят очите ти и спират там, несигурни дори в падането си. Дъждът в мен е много по-обилен.
Е, все пак една страхотна седмица трябва да бъде заплатена. Няма друг начин. И все пак съм щастлива дълбоко в себе си.

Имам спомени, имам подаръци. Те ще ми помогнат да нямам сълзи.
С мелодия на звънчета и мирис на трева, мокра от дъжд, въздъхвам почти доволно. Гледат ме клонка с лишеи и късчета спомени за страхотни дни и искрени усмивки. Хубав, хубав Великден. Изпраща ме сияние-дъга и едно красиво яйце. А всичко, което мога да кажа на сбогуване е:
Благодаря, благодаря, благодаря.
А това, което не мога да откъсна от сърцето си ще си остане:
Довиждане, слънце.
Не, не, не. Ще чакам просто другото "Здравей" ((:

Тинувиел   .